Най-съществената разлика между децата-индиго и другите деца - като изключим присъщите на всеки човек личностни и характерологични особености - се състои в реакцията им спрямо конфликтни ситуации. Индигото не се оставя да бъде емоционално въвлечено в същата степен като останалите и респективно - така бързо наранено.

 "Нормалното" дете no-скоро преглъща униженията, подчинява се и отстъпва, дори когато бива третирано несправедливо. Детето-индиго обаче реагира доста по-радикално: ако се отнасят към него снизходително, надменно и присмехулно, най-често напълно изгубват доверието му, че и по-лошо. To прекрасно знае кога го лъжат. В резултат на това се отдръпва и повече не проявява абсолютно НИКАКВО доверие. 

He e проста работа да убедиш едно индиго, че не може да получава всичко, което си поиска. To е цар или царица и така се и усеща.

Хората по цял свят забелязват, че поведението на все повече деца е подчертано по-различно, a приспособимостта им към общоприетите норми е далеч по-ниска от тази на предходните поколения. Ето защо ги кръстиха "новите деца" или "децата на новото време".

Американската хромотерапевтка Нанси Ен Тейп изложи за пръв път концепцията за цвета на живота в своята появила се преди много години книга "Да разбереш живота си чрез цвета". Тази концепция бе възприета и използвана от мнозина. Според нея всеки човек си има свой цвят на живота, а понякога два, че и повече. Това са един вид цветни слоеве, открояващи се в аурата и фиксиращи в цветови групи близки личностни черти. Всеки цветен слой говори за определени човешки качества, които ще открием, стига да знаем на какво да спрем вниманието си.